Народността шона: кратко въведение

Народът шона живее на високото плато, което представлява голяма част от територията на днешната държава Зимбабве и е част от езиковата група банту, която е най-голямата в Централна и Южна Африка.

История

Царствата на шона и съседните народи започват да владеят големи територии в Африка от около 800 г. Каменните крепости като Велико Зимбабве са сред най-впечатляващите архитектурни постижения на континента. Тези царства участват в оживената търговия през Индийския океан с други морски сили като арабите, персите и индийците. Португалците пристигат по тези земи ок. 1500 г. Големите шона държави в крайна сметка се пречупват под натиска на други африкански народи, по-специално на войнствените ндебеле в началото на XIX в. През този период те стават по-децентрализирани земевладелци.

В навечерието на ХХ в. на територията на шона идват англоговорящите колонисти и налагат своята култура и икономика над местните африканци. През колониалния период страната се нарича Родезия и макар че в сравнение с други държави, тойе кратък, въздействието му върху повечето местни институции е не по-слабо. Както и в съседната Южна Африка систематичната политика на ограбване на земята ограбва и хората.

Расистките управници презират африканската култура. Много местни хора започват да се отказват от традициите на предците си. Две десетилетия след обявяването на независимостта на други африкански национални държави през 50-те и 60-те години, белите родезийци запазват властта си над шона. Освободителната война (1966 – 1979) завършва с власт на мнозинството и раждането на националната държава Зимбабве през 1981 г. Музиката изиграва своята роля в тази борба. Популярните и традиционните песни носят скрито значение, помагат да се насочва общественото мнение, духовните медиуми са лидери във войната срещу привилегиите на бялото малцинство. След десетилетия очерняне от някои африканци, загубили вяра в традиционната култура, мбира става положителен символ на културна идентичност. (Откъс от книгата World of Music: An Introduction to the Music of the World’s Peoples на David Locke.)

Съвременна история и традицонна музика

Музиката на шона е била и е много повече от това, което съвременните западноевропейски общества свързват с „музика“.

„Традиционната“ музика на Зимбабве разкрива духовните вярвания на хората, техните начини на изразяване, моделите на комуникация и формите на забавление, точно както и популярната музика днес разкрива много за живота на хората в настоящето и за миналия им опит. Например традиционните шона песни са били начин за предаване на инструкции, чрез който младите момчета и момичета са се учели на ценностите и на очакванията към тях, когато станат пълноправни членове на общността. Всички социални взаимоотношения са се удостоверявали, утвърждавали и регулирали чрез песните. Чрез песните снахата изразява горчивите си чувства към своята ужасна свекърва; огорчената съпруга – към алчния съпруг, а цялата общност би могла да протестира срещу несправедлив старейшина, което създава традицията на протестните песни. Има песни за възвеличаване, за подтикване, осмиване и порицание. Повечето комуникационни стратегии в предкнижните и устни африкански култури са по един или дру начин свързани с музиката. (От книгата The Effect of Colonization on Music in Zimbabwe от Alice Dadirai Kwaramba, www.postcolonialweb.org.)

Колонизирането на Зимбабве оказва драматично влияние върху всички аспекти от живота на шона, включително и върху музиката. Заедно със заселниците идват и мисионерите и тези нови църковни групи поемат отговорност да „образоват“ африканците. В класните стаи мисионерите имат възможност да заклеймяват традиционните религиозни практики, както и традиционните форми на изразност, като музиката и танца. Училището налага също и европейската религия и естетически ценности. С приемането на християнството се налага европейското четиригласно акапелно пеене, докато традиционните барабани с модела „призив-отговор“ се потискат. Мбирата е заклеймена.

„Колонизацията, наследство, споделяно от много африкански общества, е значима повратна точка в тяхната история. Тя въвежда нови политически и социални структури като урбанизация, официално училищно образоание, християнството и по-важно, нови варианти на музика, като християнските химни. Традиционната роля на музиката като посредник на указания е изместена от въвеждането на формална образователна система, което е тясно свързано с новата християнска религия.

Въвеждането на християнството, от друга страна, променя религиозните песни и ритуална музика на хората. Разпознавайки тясната връзва между религията и музиката, християнските мисионери работят за бързия упадък на традиционната култура и религия. Писаните църковни химни заместват африканските религиозни песни с хорална музика, съставена от четири гласа (сопрано, алт, тенор и бас). Този тип музика набляга на размера, нещо, което е чуждо на африканската музика, базирана на ритъма и полифонията. Той също така изисква и определен дрескод, правила за модулиране на гласа, подбрани инструменти и стилове на танцуване, които са чужди на религиозните изпълнения на хората в Африка. Например в Родезия католическите мисионери наказват строго използването на мбира в църковните церемонии и я отхвърлят като нечиста и езическа. На новопокръстените християни обикновено се забранява да свирят на традиционни музикални инструменти. Мбирата и барабаните, които носят музикалната традиция на шона от много време, често се отхвърлят като нечисти. Една голяма промяна от налагането на хоровата концепция е разделението между хора, „надарени с глас“, и други, без подобна дарба, които постепенно се превръщат в публика в едно общество, в което буквално всички са се смятали за певци.“ (От книгата The Effect on Colonization on Music in Zimbabwe на автора Alice Dadirai Kwaramba, www.postcolonialweb.org.)

Икономика

Шона имат преобладаващо земеделска икономика. Основната култура, която отглеждат, е царевица, но също така и просо, сорго, ориз, бобови растения, маниока, фъстъци, тикви и сладки картофи. Отглеждат също и добитък, овце и пилета. Жените може да допълват доходите си като продават керамика и ръчно плетени кошници. Мъжете може да работят като ковачи или резбари. Макар че кравите се доят, най-често се използват като чеиз. Кравите се смятат табу за жените, така че мъжете трябва да ги отглеждат и доят. Мъжете също така ловуват и ходят за риба, но не допринасят значително за снабдяването с храна. И мъжете, и жените участват в обработването на земята. (От Art and Africa Online – http://www.uiowa.edu/~africart)

Използван източник: http://www.tinotenda.org/culture.htm

Следва: Култура, политическа система, език и религия

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s