Народността шона, 2 част

Култура

Културата шона набляга на голямото семейство. Човек живее за семейството, не само за себе си. Hunhu се отнася до характера на човека, до духовността, до нрава и чувството му за отговорност. Hunhu-то на някой определя как се възприема той в обществото. Човек с hunhu е уважаван, а ако няма hunhu, не е уважаван.

Обществото на шона е патриархално, организирано около голямото семейство, но въпреки това майката се смята за „свещена“. Голямото семейство се увеличава още повече чрез mutupo, или тотема, и хората от един и същ тотем не се женят помежду си.

Въпреки масовата миграция към градските райони, традиционно шона поддържат постоянен контакт със селските си корени. Дълбоко в себе си те са земеделци и се гордеят, че са „синове и дъщери на пръстта“. Това идва от традицията им да заравят пъпната връв в пръстта на входа на колибата, в която готвят – кухнята. Шона също така са свързани със земята чрез своите предци и се отнасят към родните си области като към Kune makuva amadzitateguru angu (Мястото, където са заровени предците ми).

Политическа система

Традиционно шона живеят в разпръснати селища, обикновено съставени от един или повече патриарси и техните големи семейства. Повечето решения се взимат вътре в семейството, макар че организираните политически държави постепенно се налагат като източник на централизирана мощ. Те се ръководят от всемогъщ вожд, който наследява позицията и властта си свише, като царете. Обикновено той живее на централно място и се придружава от двора, който го съветва по най-важните въпроси. Главният вожд често получава значително възнаграждение под формата на налози от поданиците си. (Oт Art and Africa Online – http://www.uiowa.edu/~africart)

Език

Езикът на шона е преплетен със социалните и религиозните ценности. Една от характерните му особености е диглосията – в допълнение към ежедневния език, има и „висок“ или „дълбок“ шона, който се използва за общуване с предците. Заради мястото на мбира в културата шона, дълбокият шона език, който е богат на символни значения и има собствен речник, служи за основа на повечето мбира песни.

Макар че не е необходимо да знае шона, за да свири на мбира, се смята, че познаването на езика би довело до много по-дълбоко разбиране и връзка с този инструмент.

Религия

Шона вярват в два вида духове. Духовете shave се смятат най-често за външни или бродеши, докато vadzimu са духове на предците. Първите се свързват с хората, живеещи извън териториите на шона, със съседи, европпейци и дори животни. Те могат да бъдат добронамерени или злонамерени. Лошите духове се свързват с вещерството, а добрите могат да насърчат талантите на човек, свързани с лечителство, музика или друго изкуство. Vadzimu символизират всичко идеално и морално в начина на живот на шона и обикновено се свързват с по-скорошните предци или с отдалечени във времето културни герои, чиято точна генеалогия е забравена. Те защитават общността, но може и да оттеглят защитата си, ако моралните идеали на шона не се съхраняват. (Oт Art and Africa Online – http://www.uiowa.edu/~africart)

Източник: http://www.tinotenda.org/culture.htm

 

 

Advertisements

Leave a Reply

Fill in your details below or click an icon to log in:

WordPress.com Logo

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Change )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Change )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Change )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Change )

Connecting to %s